Чушките скъпи, само най-упоритите домакини не се отказват от лютеницата
Около 200 лв. ще коства, кой ще си го разреши, казват пенсионери от Пловдив В Куртово Конаре стягат празник в нейна чест, избират Царица на лютеницата
Завали ли дъжд в края на август и замирише ли на печени чушки, завършек на лятото!
Така възрастни пловдивчани предвещават началото на есента. Дъжд към този момент падна, само че на печени чушки съвсем не ухае. И не тъй като хората не ги обичат, а тъй като са скъпи и всеобщо отхвърлят домакините от обичайна домашна лютеница.
Този път няма да ни замирише на есен,
споделят майсторки на зимнината. В други години по това време чушкопеците към този момент са в деяние по балконите и от тях се носи мирис на печени пиперки. Другаде пък бяха инсталирани тенекии и на жив огън се печаха чушките. Тези гледки в градовете към този момент съвсем ги няма.
“Чушките не са за допиране - 3 лв. е килограмът на хубавата алена капия по пазарите. А за една доза лютеница ми трябват 30 кг. Доматите и те са скъпи, не падат под 2 лв.. От тях трябват 15 кг. И патладжаните държат цена. Като прибавиш ток, олио, буркани, капачки и труд, сметката въобще не се връзва.
Кой може да отдели 200 лв. за лютеница ”, пита 70-годишната Донка Минчева. Тя възнамерявала да си затвори само консерви от домати и да си направи 5-6 буркана с гювеч.
“Зимата по никакъв начин няма да е лека. И в действителност е хубаво човек да си направи буркани, само че при тези цени е съвсем невероятно ”, разясняват други пловдивчани.
3 лв. за кг капия в действителност е прекомерно. По тържищата я оферират за 1,50. Хората недоумяват за какво търговците толкоз надуват цената, откакто се явяват единствено едни прекупвачи. Не са садили, поливали, копали, пръскали и торили, недоволстват клиенти.
В същото време по щандовете в питателните вериги са подредени десетки типове с лютеница. Те обаче също не са евтини, а и не могат да се съпоставят с домашната. Но най-малко се пести труд.
“Тази, която помня от дете, съставлява примес от печени белени пиперки, изварено натурално доматено пюре и печен патладжан ”, споделя 60-годишният Димитър Ненов. Той с трогване си спомня по какъв начин преди време в махалата имали обща тава, в която варели лютеницата.
Жени, които от години въртят този деликатес, предават рецептите от уста на уста. Наистина през септемри наставаше кулинарен церемониал. Всяка бъркаше и даваше на съседите да опитат.
Е, към момента има упорити домакини, които и тази година няма да се откажат.
Доста консерви изоставих, но лютеницата - в никакъв случай,
декларира Величка Петрова. Тя изпитвала неистова наслада, когато внучетата с вкус хапвали филия с домашна лютеница.
Истината е, че по селата към момента има ентусиастки. Приготвянето на домашната лютеница там е един от дребното мотиви, в които се демонстрира обичайното българско възприятие на взаимопомощ. Събират се съседи, родственици, другари и се залавят за работа.
Това начинание е немислимо без присъединяване на мъже. Те са ангажирани с най-трудната работа - да пекат чушките. Огънят бие в краката, а очите им се пълнят с пушек. Някои употребиха газови горелки, само че в този момент и тази суровина нарастна. А и чушките не добиват типичния опушен мирис.
Беленето се стоварва на дамите. Но за опитните домакини това не е проблем. Следващата стъпка е смилането им. Колкото е по-едро, толкоз е по-автентично. Идва най-трудният миг - изваряването.
Най-напред се стартира с доматеното пюре, откакто авансово доматите са смлени и от тях са отделени люспите и семките. Бърка се нонстоп. Когато се сгъсти, се прибавят смлените чушки и патладжани.
Бъркането не спира нито за момент. Огънят трябва да е междинен,
с цел да не загори лютеницата. Нужна е и дълга дървена бъркалка, защото от тавата изскачат пръски, които образуват рани, в случай че попаднат върху кожата. Колкото повече се сгъстява, толкоз повече хвърчат от казана.
Лютеницата се познава, че е подготвена, когато след пробутване на бъркалката се образува пътечка по дъното на тавата. Тогава идва ред на овкусяването със сол, захар, олио, черен пипер и кимион.
В пловдивското село Куртово Конаре към този момент трескаво стягат обичайния фестивал на лютеницата. Празникът стартира на 9 септември.
“Няма по какъв начин да се откажем от него. При нас се отглежда най-вкусната куртовска капия ”, споделя кметът Иван Пиринов. Десетки ще подредят щандове с подготвена продукция, още не са определили цената на бурканчето от 400 грама. Миналата година вървеше по 5,50 лв., само че в този момент ще има промяна нагоре. “И чушките, и бурканите с капачките са поскъпнали ”, установи кметът.
На площада пред читалището ще има огромна тава, в която образно ще се подготвя деликатесът. Две майсторки ще го вършат - София Манчева и Нели Кръстева. “Правят вълшебна лютеница ”, хвали ги Пиринов.
Според него тайната идвала от месестата куртовска капия и сладкия розов домат
Кметът също е взел участие в приготвянето на домашна лютеница.
“Доста е трудоемка. Отнема най-малко два дни и половина. Печи, бели, изварявай, стерилизирай ”, прибавя той. Но е безапелационен, че си коства трудът.
Журито ще дегустира творбите на другите майсторки и ще отличи Царица на лютеницата.
“В Куртово Конаре подготвят два типа - с печени чушки и с варени, които се прекарват през цедилка. Аз одобрявам първата, тъй като е едросмляна ”, прибавя Иван Пиринов.
За една доза отивали 20 кг капия, 10 кг домати и 4-5 патладжана. Към тях се прибавят най-малко литър и половина олио, “за да лъщи ”, както и сол и захар на усет, а подправките са черен пипер, кимион и малко къри.
“Защо е хубава ли? Защото всичко е еко и домашно. Знаеш какво ядеш. Чушката си е чушка, доматът си е домат. Няма нишестета, които да я сгъстяват, нито консерванти ”, изяснява кметът.
Казва, че фестът на лютеницата се трансформира в атракция за селото и е посещаван от доста хора от околията и от чужбина.
Местни още си спомнят по какъв начин през 2016 година депутати от Европарламента си облизали пръстите. За час омели 40 буркана. Тогава в Брюксел имало ревю на български храни. Софка Митрева два пъти е печелила наградата “Царица на лютеницата ”.
“Приготвянето ми лишава 4 дни. През първия върша доматено пюре, за което са нужни най-малко 7 часа. На втория и третия пека чушките и патладжаните, а през последния сварявам сместта. Слагам продуктите на око. Подправките са сол, захар, олио, черен пипер и кимион ”, изясни тогава тя.
Пловдивски топадвокат я прави с чушки от Каварна
Чак от Каварна си набавил червени чушки известният пловдивски юрист Стефан Левашки. Той и брачната половинка му Елена са ценители на домашно приготвената зимнина.
“Бяхме на отмора в Каварна и оттова донесохме чушките - плътни, месести, нямат вода. Лютеницата я вършим на печката по мамина рецепта ”, изясни юрист Левашки.
Преди това прекарва часове край два чушкопека на вилата си в местността Свети свети Константин и Елена над Пещера. “Направихме я диетична, без да слагаме захар. Цялата наслада пристигна от каварненските чушки и моркови.
Трудоемка е, само че сместа я поставихме в огромна тава и във фурната я изварихме, като от време на време бъркахме, с цел да не получи от горната страна тен. Това е добър вид ”, споделя юристът.
Съпругата му го хвали, че за два дни опекъл 40 кг чушки.
Завали ли дъжд в края на август и замирише ли на печени чушки, завършек на лятото!
Така възрастни пловдивчани предвещават началото на есента. Дъжд към този момент падна, само че на печени чушки съвсем не ухае. И не тъй като хората не ги обичат, а тъй като са скъпи и всеобщо отхвърлят домакините от обичайна домашна лютеница.
Този път няма да ни замирише на есен,
споделят майсторки на зимнината. В други години по това време чушкопеците към този момент са в деяние по балконите и от тях се носи мирис на печени пиперки. Другаде пък бяха инсталирани тенекии и на жив огън се печаха чушките. Тези гледки в градовете към този момент съвсем ги няма.
“Чушките не са за допиране - 3 лв. е килограмът на хубавата алена капия по пазарите. А за една доза лютеница ми трябват 30 кг. Доматите и те са скъпи, не падат под 2 лв.. От тях трябват 15 кг. И патладжаните държат цена. Като прибавиш ток, олио, буркани, капачки и труд, сметката въобще не се връзва.
Кой може да отдели 200 лв. за лютеница ”, пита 70-годишната Донка Минчева. Тя възнамерявала да си затвори само консерви от домати и да си направи 5-6 буркана с гювеч.
“Зимата по никакъв начин няма да е лека. И в действителност е хубаво човек да си направи буркани, само че при тези цени е съвсем невероятно ”, разясняват други пловдивчани.
3 лв. за кг капия в действителност е прекомерно. По тържищата я оферират за 1,50. Хората недоумяват за какво търговците толкоз надуват цената, откакто се явяват единствено едни прекупвачи. Не са садили, поливали, копали, пръскали и торили, недоволстват клиенти.
В същото време по щандовете в питателните вериги са подредени десетки типове с лютеница. Те обаче също не са евтини, а и не могат да се съпоставят с домашната. Но най-малко се пести труд.
“Тази, която помня от дете, съставлява примес от печени белени пиперки, изварено натурално доматено пюре и печен патладжан ”, споделя 60-годишният Димитър Ненов. Той с трогване си спомня по какъв начин преди време в махалата имали обща тава, в която варели лютеницата.
Жени, които от години въртят този деликатес, предават рецептите от уста на уста. Наистина през септемри наставаше кулинарен церемониал. Всяка бъркаше и даваше на съседите да опитат.
Е, към момента има упорити домакини, които и тази година няма да се откажат.
Доста консерви изоставих, но лютеницата - в никакъв случай,
декларира Величка Петрова. Тя изпитвала неистова наслада, когато внучетата с вкус хапвали филия с домашна лютеница.
Истината е, че по селата към момента има ентусиастки. Приготвянето на домашната лютеница там е един от дребното мотиви, в които се демонстрира обичайното българско възприятие на взаимопомощ. Събират се съседи, родственици, другари и се залавят за работа.
Това начинание е немислимо без присъединяване на мъже. Те са ангажирани с най-трудната работа - да пекат чушките. Огънят бие в краката, а очите им се пълнят с пушек. Някои употребиха газови горелки, само че в този момент и тази суровина нарастна. А и чушките не добиват типичния опушен мирис.
Беленето се стоварва на дамите. Но за опитните домакини това не е проблем. Следващата стъпка е смилането им. Колкото е по-едро, толкоз е по-автентично. Идва най-трудният миг - изваряването.
Най-напред се стартира с доматеното пюре, откакто авансово доматите са смлени и от тях са отделени люспите и семките. Бърка се нонстоп. Когато се сгъсти, се прибавят смлените чушки и патладжани.
Бъркането не спира нито за момент. Огънят трябва да е междинен,
с цел да не загори лютеницата. Нужна е и дълга дървена бъркалка, защото от тавата изскачат пръски, които образуват рани, в случай че попаднат върху кожата. Колкото повече се сгъстява, толкоз повече хвърчат от казана.
Лютеницата се познава, че е подготвена, когато след пробутване на бъркалката се образува пътечка по дъното на тавата. Тогава идва ред на овкусяването със сол, захар, олио, черен пипер и кимион.
В пловдивското село Куртово Конаре към този момент трескаво стягат обичайния фестивал на лютеницата. Празникът стартира на 9 септември.
“Няма по какъв начин да се откажем от него. При нас се отглежда най-вкусната куртовска капия ”, споделя кметът Иван Пиринов. Десетки ще подредят щандове с подготвена продукция, още не са определили цената на бурканчето от 400 грама. Миналата година вървеше по 5,50 лв., само че в този момент ще има промяна нагоре. “И чушките, и бурканите с капачките са поскъпнали ”, установи кметът.
На площада пред читалището ще има огромна тава, в която образно ще се подготвя деликатесът. Две майсторки ще го вършат - София Манчева и Нели Кръстева. “Правят вълшебна лютеница ”, хвали ги Пиринов.
Според него тайната идвала от месестата куртовска капия и сладкия розов домат
Кметът също е взел участие в приготвянето на домашна лютеница.
“Доста е трудоемка. Отнема най-малко два дни и половина. Печи, бели, изварявай, стерилизирай ”, прибавя той. Но е безапелационен, че си коства трудът.
Журито ще дегустира творбите на другите майсторки и ще отличи Царица на лютеницата.
“В Куртово Конаре подготвят два типа - с печени чушки и с варени, които се прекарват през цедилка. Аз одобрявам първата, тъй като е едросмляна ”, прибавя Иван Пиринов.
За една доза отивали 20 кг капия, 10 кг домати и 4-5 патладжана. Към тях се прибавят най-малко литър и половина олио, “за да лъщи ”, както и сол и захар на усет, а подправките са черен пипер, кимион и малко къри.
“Защо е хубава ли? Защото всичко е еко и домашно. Знаеш какво ядеш. Чушката си е чушка, доматът си е домат. Няма нишестета, които да я сгъстяват, нито консерванти ”, изяснява кметът.
Казва, че фестът на лютеницата се трансформира в атракция за селото и е посещаван от доста хора от околията и от чужбина.
Местни още си спомнят по какъв начин през 2016 година депутати от Европарламента си облизали пръстите. За час омели 40 буркана. Тогава в Брюксел имало ревю на български храни. Софка Митрева два пъти е печелила наградата “Царица на лютеницата ”.
“Приготвянето ми лишава 4 дни. През първия върша доматено пюре, за което са нужни най-малко 7 часа. На втория и третия пека чушките и патладжаните, а през последния сварявам сместта. Слагам продуктите на око. Подправките са сол, захар, олио, черен пипер и кимион ”, изясни тогава тя.
Пловдивски топадвокат я прави с чушки от Каварна
Чак от Каварна си набавил червени чушки известният пловдивски юрист Стефан Левашки. Той и брачната половинка му Елена са ценители на домашно приготвената зимнина.
“Бяхме на отмора в Каварна и оттова донесохме чушките - плътни, месести, нямат вода. Лютеницата я вършим на печката по мамина рецепта ”, изясни юрист Левашки.
Преди това прекарва часове край два чушкопека на вилата си в местността Свети свети Константин и Елена над Пещера. “Направихме я диетична, без да слагаме захар. Цялата наслада пристигна от каварненските чушки и моркови.
Трудоемка е, само че сместа я поставихме в огромна тава и във фурната я изварихме, като от време на време бъркахме, с цел да не получи от горната страна тен. Това е добър вид ”, споделя юристът.
Съпругата му го хвали, че за два дни опекъл 40 кг чушки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ